Ащавакра гита - древноиндийски текст

Аштавакра и неговия ученик цар Джанака. Диалог между реализиран Гуру и неговия “узрял” ученик, т.е този, на който е нужна само една мигновена искра във вид на интуитивно проникване в Истината, благодарение на което се случва внезапното Просветление. В същото време Аштавакра Гита дава най-доброто пряко тълкуване на доктрината за НЕДУАЛНОСТТА правено досега...

Аштавакра Гита не е така известна като Бхагавад Гита по простата причина, че е недвусмислена и ясна, не подлежи на измислени тълкувания и изкривявания (но на практика виждаме това на "духовния"пазар)

Аштавакра Гита съдържа кратки и ясни утвърждения, основани на интуитивен опит, така че всеки опит за хитроумно “тълкуване” или интелектуална акробатика, което се опитват да правят някои автори и лъже-учители, посещаващи България, е неуместен.

Това е много компактнен текст, с кратко изложение в стихове, които отразяват Висшата Истина, цялата Истина и нищо друго, освен Истината!

Мъдрецът Аштавакра се наричал така, защото имал в тялото си 8 дефекта. Той бил изрод, както го наричат хората. Има различни легенди за това.

Едно от обясненията е следното:
Когато бил зародиш в утробата на майка си, той слушал баща си как декламирал Ведите. Баща му бил праведен и набожен човек, но правел доста грешки.
Аштавакра бил толкова високо развит в духовен план, че не могъл да слуша такова ужасно изкривяване на Ведите, че започнал да се извива в утробата на майка си. В резултат на това неговото тяло било деформирано на осем места.
-----

Има и друга легенда в “Махабхарата”:

Баща му, който бил прославен със своята ученост, често рецитирал Ведите, но с грешно разбиране.
Аштавакра, от утробата на майка си, не могъл да се въздържи и му казал за грешките му.
Но бащата не могъл да понесе такова оскърбление и го проклел да се роди с дефекти.

После легендата гласи, че баща му Кахор бил в двореца на краля и участвал в спор на духовни теми. Но тъй като загубил спора, бил изпратен в ада.

Когато Аштавакра станал на 20 години и разбрал за бедственното положение на баща си, той отишъл в двореца на цар Джанака да вземе участие в дебатите, в които участвали най-известни учени.
След големи препятствия той успял да се добере до двореца.
Когато обаче видяли неговото тяло на изрод, всички започнали да се смеят. Дори царят Джанака, който се славел с набожност и доброта, бил изумен, когато видял как младият Аштавакра се смее по-силно от всички.

Царят се обърнал към него с думите:
“Млади човече, аз мога да разбера защо се смеят другите, но не мога да разбера причината за твоя смях.”

Аштавакра отговорил, че се смее, защото царят се надявал да намери Истината от обущари, цървуланковци, като присъстващите..

Царят се разсърдили и поискал обяснение, на което Аштавакра отговорил:

“Те не виждат по-далече от кожната повърхност. Те не са способни да видят Присъстието вътре във физическото тяло.
Ако глиненият съд се разбива на апрчета, разбива ли се пространството вътре в него?
Ако глиненият съд се получи с криви стени, дали е криво и пространството вътре внего?
Моето тяло може да е изродено, но Аз е бекрайно и съвършено.”

Царят веднага разбарал, че Аштавакра е напълно реализирана душа и го помолил да му стане ученик.

Това е легенда, не трябва ад се приема буквално.
Осемте изродени неща в тялото на Аштавакра може да намекват за 8-степенният път на Йога, за изродените неща в човека.
-----------

Но Аштавакра казва, че за просветлението не са необходими каквито и да са практики на тялото или ума.
Просветлението може да бъде само внезапно и да се случи за част от секундата.
Само когато настъпи ясното осъзнаване (не просто интелектуално разбиране):
че никога и за никой не и имало никакво свързване и че свободата е присъща и достъпна за всеки…
---------------------------------------------------------

Диалогът между Аштавакра и Джанака започва с въпроса:
“Как може да се получи Знание? Как може да се постигне освобождение? Как става опричането (отдаването) на себе си?

Тези първи въпроси имат голямо значение, те показван нивото на ученика и неговите обусловености и какво всъщност търси.

Когато Балсекар за първи път се срещнал с учителя си Нисаргадатта, той го е попитал, какво иска от него. А Балсекар отговорил: “Мен не ме интересува щастието и нещастието в този или някакъв друг свят. Аз искам да разбера Истината, тази неизменна Истина, която е съществувала винаги и винаги ще съществува, независимо от пророците и религиите.”

Затова Гуру на първо място се интересува от обусловеностите на ученика, които са причина за страданието. Тук Джанака показва, че се интересува от “получаване” на знание на интелектуално ниво. Но Гуру знае, че не съществува такова нещо като “невежество”, което може да се отстрани чрез получаване на каквото и да е знание. Той знае, че всеки индивид е Вселенското Съзнание, което се е отъждествило с индивидуалния организъм мяло-ум и че самото отва отъждествяване е самото невежество. Което е едно позитивно действие. Така че всяко следващо позитивно действие от страна на илюзорния индивид, такова като духовна практика или дисциплина, само ще усили отъждествяването. Затова Аштавакра действа внимателно, като направлява ученика по такъв начин, че да намери отговорите самостоятелно.

Джанака не се интересувал от въпроси като грях и добродетели, ад и рай, а дълбокия въпрос как да постигне освобождение. Като разбирал, че това не може да се случи без свобода от страстите. Затова вторият му въпрос е бил за постигане на безстрастие.