Афоризми за Нищото

СИЯЕЩОТО НИЩО

Смирението, в своя най-дълбок смисъл, докосва сиянието на Нищото.

Станеш ли Нищо, извор започва да тече в тебе, извор се излива.

Нищото е завръщане в собствената ни Древност.

Абсолютът е абсолютно Нероден – той е всякога в своето Нищо, а Бог е роден в Тишината.

Неизразимостта е сърцевината на Нищото.

В Нищото никога не е съществувал недостатък.

Той не е светилище. Той е Нищото, което превъзхожда всичко.

Нищото е Безименно, без ограничения, без форма, без цвят – Чиста, ослепителна Цялост.

Древните казват за Нищото: „Страшно е Сиянието му!“.

Ако Абсолютът се оттегли в себе си и Бог ще изчезне заедно със Своята Несътвореност.

Абсолютът е Неведом, а Бог е Несътворен.

Всички извори на живота са чисти лъчи на Нищото.

Океанът е чаша в Бога и капка в Абсолюта. Ако океанът е капка, тогава къде е Дълбоката вода?

Вселената и световете са създадени от Слово. Бог е съставен от Тишина, а Абсолютът е
Върховна Мистерия.

Ако Боговете влязат в Абсолюта, във Върховното Нищо, те ще изгубят съзнание. Боговете са
Дълбина Божия, но те не са съвършени, те са Божествени.

Любовта има Велика Душа, а Истината има Древен Път към Нищото.

Ако Нищото те докосне, ти вече си отвъд живота и смъртта.

Нищото е Пълнота – на тази Пълнота нищо не ѝ липсва, защото е докосната от Неизречимия –
тогава как можеш да говориш, защото, тогава ти си Тишина от Неговата Тишина.

Нищото действува като Неизразимостта. Неизразимостта е послание на Нищото.

Бог е Единственият, Който може да спаси света, а Абсолютът е Единственият, Който може да
спаси Вечността.

Любов, която завършва, не е започвала.

Пирамидите пазят света, защото са част от Върховното Нищо, част от Абсолютната Сила.

Вселената е изтръгната от Бездната, а не от Мистерията.

Животът е само сянка на Върховното Нищо.

Любовта е велик гост от Нищото на Бога.

Нищото е неизчерпаемо.

Змията горе, в Бога е Светлина. Змията долу, в човека е падение. Змията в Абсолюта не
съществува, тя е Нищото.

Върховното Нищо е ядрото на Мистерията.

Когато изричаме Нищото, то си остава Безмълвно.

Нищото ни разкрива Неизразимостта без да я описва.

Нищото е единственото освещение, то освещава всички светове.

Елеазар Хараш, 2020 г