Моята скрита биография

Предговор

Тихият лъчист Път

 В моето детство имаше нещо тихо, скрито и небесно красиво – знаех, че не съм от този свят и че той не е моят свят.

Обичах тихото, съкровеното, топлото, тишината и Мъдрия Път.

Знаех, че светът е хаос, и затова моето сърце летеше към Бога и Учителя.

Мина много време и аз открих Тайния си Път към себе си и Учителя.

С много Любов открих скритата врата, а знаех, че Учителят ме чака.

Дълбоко в себе си знаех, че Учителят е моят таен и скрит свят, който ме чака.

Знаех, че без Учителя този свят е мъртъв – той е гроб и врата за никъде, ако го изберем.

Знаех, че това на земята е само престой, а Учителят и Безкраят ме чакаха.

От малък заживях в Сърцето на Любовта и Огъня... и знаех, че храмът е нещо отвътре.

Отдавна знаех, че съществува Древна Мъдрост и тя ме зовеше, но трябваше да отмахна воала на света.

Знаех, че трябва да стана чист, за да дойдат истинските напътствия.

Избрах Тихия Път на преодоляването на изкушенията – това е особен Път, защото изкушенията са неустойчив свят.

Знаех, че съм живял преди раждането си и знаех, че в себе си имам Храм и скрито Царство.

Дълбоко в себе си знаех, че има Път за спасение от света и това се нарича Любов към Учителя.

Дълбоко усещах Учителя в себе си и знаех, че той ме чака – така, както е било в много прераждания.

Знаех, че Пътят е труден и че само Вдъхновението и Любовта към Учителя могат да се завърнат.

Отдавна знаех, че съм Син на Учителя, а Син означава тънка енергия – меч с потайно проникновение и скрита Любов.

Знаех, че Пътят е древно-чист и знаех, че колкото повече се пречистваш, светът ще се опита да те окаля и да те изкара нечист, но Пътят към Учителя е нещо тотално и не зависи от това.

Знаех, че Истината в нас е Древната Сила и знаех, че това е моят Път, моята реална Библия – тя беше моят Учител, който ме заведе в Учителя.

Знаех, че Учителя можеш да Го видиш само с една дълбока Любов.

От опит знаех, че в тежките моменти се иска Свръхестествено Съсредоточаване в Бог и Учителя, с истинска Любов.

Отдавна имах в себе си метода за проникване в Бога и Учителя, но за това винаги се изискваше едно: Абсолютна Разумност.

Знаех, че има една степен на Любовта, която отключва Бога и Учителя, но че и за това трябва позволение, а когато има позволение, тогава Истината дарява Сила, самата Истина я отключва.

Знаех, че Пътят към Учителя е да действаш с Любов и чисти намерения, а не със знания.

Знаех отдавна, че Любовта не е човешко действие, а Божествено.

От дете знаех, че Любовта не се нуждае от църква и проповеди, а от себепознание и страдания, но тук важното беше, че Любовта обожествява страданията и извисява Бога в човека.

Винаги мога да живея без църква и ритуали, но без Любов към Бога и Учителя – не.

В живота си търсех първо Истината и тя ме заведе при Бог и Учителя, и ме научи на правилния начин.

Преди да сляза на земята, последното нещо, което Учителят ми каза е: Иди, Сине мой, при душите и кажи им Истината, кажи им Истината за Пътя – те загиват.

От Любовта към Учителя и Истината тръгва всичко друго и в теб заживява една Свръхестествена Яснота.

За мен Пътят на Любовта е чисто преоткриване на Древното.

Без Любовта това, което се случва, е един безсмислен кръговрат на преражданията и човекът пропуска смисъла, защото остава с кармичните си виждания.

Чрез Любовта Бог и Учителят подреждат обстоятелствата в нашия живот.

Чрез Любовта човекът се издига над обстоятелствата и кармичното мислене.

Тези, които не работят с Любов и служене на Бог и Учителя, те не могат да излязат от кармата и те остават в нея.

За мен Бог и Учителят са реалност и те искат да ни дадат най-хубавото от Себе Си за нашия път.

Къде отива ученикът след смъртта? Къде отива държавата след смъртта? Къде отива светът след смъртта?

Ако Учителят управлява моя живот, къде отивам аз след живота?

В моя Път аз разбрах, че критиката е пропаст и че тя дава изкривено разбиране за нещата, но тук умът си мисли, че мисли правилно.

Без Любов към Учителя, други влизат в този ум и други действат, а ти си просто в омагьосан кръг.

От дете моя Път беше Път на Любов към Учителя, но той дълго време беше скрит за мене в Невидимото, но с течение на времето аз успях да пробия в невидимото чрез Любовта и Истината... и сега знам, че Невидимото е навсякъде и че ние живеем повече в невидим свят.

Всеки трябва да търси Учителя си, защото без Него ние не можем да бъдем уверени в себе си напълно.

От дете още знам, че аз трябва да се оправя, а не светът.

От дете още знам, че четенето е четене, но същественото е пречистване. И колкото повече се пречистваш, някои все ще мислят, че не си чист, но това вече е абсолютно без значение, защото грешките, които си направил, са били част от този Път на пречистването.

Случи ми се в последните 10 – 20 години да не успея да помогна външно на няколко много близки души и някои ме гледаха с упрек, но аз знам какво направихме с Учителя за тях вътрешно, а и те направиха дълбоки вътрешни промени за следващия си живот – и те, и аз знаехме скритата Истина.

Чистотата е безгрешна, дори и когато не изглежда, че е така, но Учителят знае скритите намерения, защото Любовта винаги познава себе си, а Учителят ни познава от хиляди години и времена.

От Учителя знам, че хората, които са без трудности, ще се влошат още повече.

Отдавна узнах, че всеки, който е изгубил Любовта си, все ще боледува.

Това, което разбрах отпреди много години е, че Словото разкрива Истината, но това е Слово от друг род и че то слиза от Тишината върху търсачите и върху избраните.

Отдавна разбрах, че всяка болест означава „поправи себе си“, и че тя е призив за промяна, и че е дадена за извисяване и тук най-много помага Любовта, макар и постепенно, и бавно.

За Смирението и неговата огромна важност разбрах след години. Аз узнах, че злото не вижда в Смирението, но че Смирението е виждащото Божията Воля и Път. Злото не може да се събуди в Смирението, но в съмнението то се пробужда.

Истинският ученик не се прекланя пред кармата, той воюва с Любовта и с Учителя срещу нея за своето израстване.

Отдавна знам, че Любовта е всепроникваща и че болестите се лекуват с динамика – динамиката на Любовта. Това означава, че нищо болно не вирее в Любовта.

И светлите мисли, и тъмните мисли са реалности, но ние вървим към Учителя – Дълбоката Реалност.

Колко красиво е да се знае, че Любовта е врата за слизането на Бога и Учителя.

Любовта е лечебна, а оздравяването е потичане на Бог в човека.

Казвам: Срещу кармата – Любов, формули и воля – така се привлича Учителят.

Трябва да се разбере, че от Словото израства енергията, а от Тишината израства силата.

Много работих и разбрах, че Истината е дълбинно, вътрешно виждане – и ако то ти е позволено.

По моя Път разбрах, че Душата е слязла в тяло, водата е слязла в лед.

Друго важно нещо, което узнах е, че Свободата е в Единството с Бога и Учителя.

Едно от другите важни неща за мен е Любовта. Узнах, че Любовта е повече от метод – тя е вибриращият Бог и Древният вихър.

Друг важен момент е, че ние трябва да се разбираме с Любовта в себе си, а не с егото в себе си.

Друго тънко важно нещо е, че в името на човека е очертан неговия път, а от Любовта зависи неговото израстване.

Любовта беше Пътят ми към Тайните на моя Учител, защото Любовта е отвъд ума, отвъд времето и сътворението.

Любовта, това е манната, това е чисто свещената сила в ученика. Без Любов няма манна.

Истинската Любов в нас е еликсирът и с този еликсир откриваме Учителя.

Посвещението в Учителя е краят на света, защото тук вече гледаш с Неговите очи.

Когато обикнах Истината, си създадох Пътека към Учителя.

Отдавна знам, че в живота съществува велика Правда, но за да я разбереш, трябва да си в Бога и в Учителя.

Когато изберем Учителя, Той променя времето в нас.

Учителят в нас е Божието Царство.

Странна Истина е, че тежкият живот тук е оказана чест.

Да имаш Дълбок Слух за Истината и Учителя е велико умение.