Пътят към Дълбините, първа книга

В Дълбинното

Да вървиш към Дълбинното, то е да отстраняваш все повече сътвореното.

Всички светове се движат заради Дълбинното, заради Покоя, заради Изяществото на Безкрая.

Зад Дълбинното е Храмът на Бездната – Храмът, който узнаваш, но никога не виждаш.

Всеки, който търси Истината, ще открие един ден Дълбината си – Изгубеното Царство.

Само Истината отключва Тайния Храм на нашите Дълбини.

Дълбините ни даряват Свещени Думи.

В Дълбините си ние сме Древни и без история.

Тези, които открият Дълбината си, стават леки като Ефира и сияещи като Бездната.

Словата на Разумния са Звезди. Словата на Мъдрия са Слънца. Словата на Дълбината са Сияния.

Съвършеният Говор е Тайна от Дълбините.

Когато Дълбинното говори, то създава Тишина.

В Дълбините ние сме Мистериозни Сияния.

Когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава Непокътната.

В Дълбината няма нужда от Светилище. Там сияе само Той.

В Най-Древния Му Вид никой никога не Го е виждал.

Елеазар Хараш