Древнословия. Из Неизречената Мъдрост на Шестия Старец

Старците са Тайнства и преди сътворението, и преди Духа.

Старците са съществували, преди да е бил Пътят.

В Древността Старецът е бил дълбоко почитан, защото всички знаели, че Старецът е Същество, Което всякога увеличава Своята Безкрайност.

Когато този Подход към Безкрая и Меравот – Древния – бил изгубен, явили се другите. Те започнали да увеличават светостта си, но това било проваление от Древния Замисъл на Меравот.

Древните Старци са имали Мъдрост от Мистерията и Безкрая, а не знания от света на провалението и ограничението.

Да се слееш със светостта и да се слееш с Безкрая, са различни Откровения. Светостта те извисява, но тя е без Дълбини. И ние още от Древността знаем това.

Думата Старец – Меритор – е означавала: Сроден с Древността, Сроден с Безкрая.

Меритор – това е Постижение на самата Свобода: Свобода от святост и грях, Свобода от добро и зло.

Истината винаги е била разрушител на неподготвените, непостоянните и неорганизираните.

Истината е върховната опасност за всеки свят.

Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои.

Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка.

Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.

В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си.

Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази.

Истината е Безмълвният Език на Древния.

Когато Истината действа, тя не се нуждае от съветници.

Истината е Велик Израз на Древността, на Древната Сила.

Колко светове и същества ще бъдат разрушени, докато Истината се роди в себе си!

Светът винаги ще се страхува от Силата на Истината.

Древните Слова са Светилища.

Не злото е голямата опасност за нечистия човек, а Самият Бог.

Ако заживеем в Бога, тогава дяволът ще стане нереален, но ние все още живеем в ума си, в себе си.

Ние сме Безкрайни в Дълбините си, а не в себе си.

Елеазар Хараш, Варна, декември 2018 г.