Предговор:
Посвещението и Великите Посветени
Когато човек е станал Посветен, той вече не е човек на този свят.
Посветеният диша въздух, но пие Ефир.
Просветлението е докосване до Първичната Материя на Живота.
Има Посветени, които могат да помогнат на един човек само с начина си на гледане.
Ако искаш да познаеш Себе Си, стани наблюдател на скритите си желания.
Който е познал Себе Си, е придобил единство с Невидимия свят.
Посветеният е изпълнен с Бог – и затова той е над мненията на света.
Посвещението е процес, който премахва злото напълно от човека.
Белите Братя живеят в Свръхсъзнанието на Посветените и учениците – и от там ги ръководят.
Истинското Посвещение е свързано с чистото съзнание, а не с практиките.
Истинското развитие е Посвещение – преобразяване.
Посвещението означава да си се родил в Същността си – да си се завърнал.
Посвещението е метод, който премахва света.
Тези, които намират своя Учител, имат стари Духовни заслуги от минали прераждания и затова го срещат в Пътя си.
Посветеният е Висша Музика без инструменти.
Посветените не търсят спасение – те живеят в Бога.
Посветеният е отишъл отвъд ума и сътворението.
Водач в Пътя може да бъде само един истински Посветен.
Посветеният е завладял своя вътрешен свят.
Посветеният има чисто слово и правилно мълчание.
Който е преживял Тайната на Посвещението, вижда, че светът си остава същият, но възприятието е вече друго: той започва реално да вижда Бога навсякъде.
Самадхи е изживяване на върховна и чиста близост с Бога, това е изживяване на частица от Неговата Незнайност – това е наречено Чудно Приближаване.
Тези, които постигат Самадхи, преживяват Бога, но нищо не могат да кажат за Него, за Древния Бог, защото те Го изживяват във Върховната Му Светлина, но Той е в нея и извън нея.
Самадхи – това е човекът, който е събудил своята Безпределност и тя му е откликнала.
Посвещението те прави Същностен, Духовен, Съкровен – а не религиозен.
Посветеният има Храм в Дълбините си и там влиза по всяко време.
Посвещението е преодоляване на мисленето, ума и известното.
Човекът на Себепознанието разчита на Дълбокото в Себе Си, а не на външна опора.
Свещеното Слово е храната на Посветения.
Да имаш Дух – това е Тайната на Живота.
В Самадхи, в преживяването на Бога, няма място за слово.
Елеазар Хараш,, Варна, октомври 2020 г.