


Две непознати семейства се оказват откъснати от външния свят, докато там...




Тялото е интересен обект за изучаване. То е малка вселена, в която...


Произходът на древните цивилизации и митичните традиции през вековете.В...

Първо, ще се отбие в кафене в Балтимор. Ще седне в ъгъла и ще си поръча...

Как хората около теб ти помагат да израснеш като личност "Хората като...

Историята на една изгубена цивилизация.Можем ли да вярваме на легендите...




Индианците Хопи предсказали, че през 2012 г. ще настъпи краят на...


Поема с черно бели илюстрации на Борис Ангелушев в превод на Димитър Статков.
С факла в неизвестното отивам. Себе си отново преоткривам. (3 стр.) Д. Димитрова
От Цанко Церковски до Бойко Ламбовски. Този сборник обединява поетични откровения, написани през различни периоди от същестуваването на българската литература /от Възраждането до наши дни/, но звучащи дотолкова синхронно, че начертават една от най-трайните посоки в развоя на националната ни поезия.
Стихосбирка на монахиня Валентина от Калоферската света обител.
Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави.
Уникално издание, в което стиховете на българския поет Владимир Стоянов са неразделно цяло с творбите на руския художник и скулптор Леонид Феодор. За истинския синтез на изкуствата допринася и приложеният към книгата диск с авторски изпълнения на песни от Владимир Стоянов. Звук, образ и слово, изразяващи по неповторим начин щедростта, романтизма и...
Войнът е самотна птица(Изповедта на Аорон)Погледът ми е джедайски мечС него аз воювам в Мрака.И щом във ТишинатаМе докоснат зов и стон -Изстрелвам го,За да помага.Така със себе сиСражавах сеС години -Войната станаМоят занаят.Изпепеляван,Аз възкръснахИ неспирноЛеките ми стъпкиПак шептят.И ето - аз съм тукИ чакам.В готовност еИ моят меч.На неговия връхЖивее...
Книгата представлява революционна антология, преводи на Гео Милев на стихове на европейски автори.
В науката почти са стигнали до консенсус, че Вселената е нещо като Космически оркестър, а Човекът е един от тоновете на всемирната симфония. Такова е и поетическото кредо на Станислава Станоева – че всичко е едно и е еднакво важно.
