За ораторското изкуство

Традиционното определение на реториката гласи, че тя е наука за ораторското изкуство или красноречието. Възникнала в Древна Гърция преди повече от 2500 години (ако приемем за нейно начало ученията на философите-софисти), тя изминава интересно и противоречиво историческо развитие. Отношението на прогресивната обществена мисъл към реториката се меняло в зависимост от изменението на съдържанието на нейния предмет. Оценката на ораторското изкуство от своя страна била проди¬ктувана от промяната на социалните, политическите и не на пос¬ледно място, на естетическите идеали.


Както за родината на реториката няма спор, също така без¬спорно е, че нейна майка е демокрацията. Ораторското изкуство процъфтява единствено там и тогава, където и когато обществените отношения създават реални условия за действената сила на сло¬вото, когато ораторът е убеден, че словото му ще ускори или забави хода на действията, на събитията. Цялото средновековие, с неговата схоластика и талмудизъм, с инквизицията на чове¬шкия дух, не ражда истинска реторика. Реторика и деспотизъм са несъвместими. Колкото е по-демократично едно управление, толкова повече процъфтява ораторското изкуство и преди вси¬чко политическата реч. Започне ли демократичният режим да отстъпва на монархията, престане ли народното събрание да бъде основен фактор за решаване съдбините на народа, полити¬ческото красноречие също предава мястото си на тържествените панегерични химнослови. Вместо страстните политически речи, зазвучават хвалебствията, характерни за всеки култ, целящи утвър¬ждаването на едноличната власт. В този смисъл се състои една от важните исторически мисии на ораторското изкуство — да
бъде сеизмограф на държавното управление.