Рембранд

Вятърът вее, мелницата се тресе.
Когато беше дете, той едва ли забелязваше това. Той бе роден там, играеше наоколо и знаеше само, че бе забранено да се отива пред мелницата, където се въртят перките и където има една малка преграда, за да не приближават хората. Но във вътрешността можеше навред да тичаш, да се катериш нагоре по стълбата, да играеш на криеница, на гоненица — колкото ти се ще.