Лица и съдби от три Българии

Кой ще се заинтересува от моето минало? Те обаче ме натиснаха яко и аз реших да се пробвам. Започнах и написах две-три глави. После зарязах всичко и си казах, че това не е за мен. След три месеца погледнах това, което съм написал, започнах да го чета и реших, че трябва нещо да добавя. Оттам като тръгна, написах всичко на един дъх. Така че това, което сега излиза, е написано на един дъх. Нарочно съм го озаглавил „Картини от три Българии”, защото е невъзможно да разкажа хронологично всичко, което ми се случи през тези години. Защо три Българии – защото съм живял в Царство България, живял съм при комунизма и в това, което днес наричаме „демокрация”. Всяка глава е един отделен кадър. Оказа се, че не мога да разказвам това, което е било, без да го свържа с настоящето, защото в повечето случаи проблемите, които изживяваме сега, са наследени от памтивека. Освен това, колкото и неудобни моменти да има в живота ми, реших, че не мога да ги отмина. Някои от тях ме омърсяват и последната глава от книгата е точно за това, което ме е омърсило. В края на краищата се получи една книга, която ме увлече, щом започнах да я чета отначало. Мисля, че ще бъде интересна за четене, защото съгласете се, че не са много хората на 90 години, а ако ги има, в главите им не винаги всичко чатка, както трябва."

Откъс от интервюто на Димитрина Чернева с автора, в. "Гласове"

Петко Димитров Бочаров (1919 – 2016) е роден в София. В края на дните си, в интервю пред е-vestnik споделя, че практикува журналистика 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка. Правил е анализи и коментари в почти всички български медии.

Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.

Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.

Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око". Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".