Крикор Азарян. Алхимия на играта

10 Кокови заповеди:
1. Бъди в мир със себе си.
2. На сцената не излизай, ако нямаш какво да кажеш.
3. Да си на сцената, не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.
4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е „на ужким". В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.
5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.
6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.
7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами - стига да имаш душа на артист.
8. Не ти си важен, важно е това, което правиш.
9. Да си съвременен - това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност въпреки съществуващите закони на гравитацията.
9а. Не се престаравай с живота и играта си на сцената да бъдеш разбран и ясен на всички в залата. Това ще те доведе до дребнавост и буквалност, а нали винаги трябва да има и някаква тайна...
10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителя му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога!"
/Валентина Радинска/