Духът на айкидо

Генералният въпрос пред нас: Защо Айкидо може да бъде наречено Божествено стъпалце и защо Айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората „бойни изкуства"?
И защо Айкидо, единствено от другите толкова нароили се Изкуства на Воина, ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата?

Отговорът на тези въпроси е следният:
Защото в Айкидо главният принцип е хармонията и оттам и омиротворението в служба на хармонията.
Защото в Айкидо няма място за състезания и демонстрации, които да развиват в практикуващия качества на горделивост и егоизъм произлизащи от чувство за превъзходство над ближния.

Защото в Айкидо няма място нито за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в Айкидо се използва всяко едно сторено движение, като поредна стъпка за оптимизация на цялостната траектория, тоест тук няма погрешни тенденции, а съществува постоянна оптимизация. Даже и от най-погрешната ситуация се извършва опит за повдигане в качествено ново направление. Оставя се противника да действува, като се използва до максимум неговата траектория, с оглед разнообразяване на света на хармонията. Точно тъй, както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява, облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план..

Очевидно от бойните изкуства ще остане само тази част, която е изкуство. Останалото ще бъде претопено. Само историята ще се интересува от това, едно изкуство доколко е било бойно. Самоотбрана, атаки, всичко това звучи отживяло на фона на въпроса - а с кого ще се сражаваме и с кого ще се съревноваме?

за автора ...

Кишомару Уешиба, Дошу в Айкидо, е роден през 1921 г. Син на Морихей Уешиба, Основателят на Айкидо. Завършва университета Уаседа през 1946 г., става майстор в доджото на Главната Квартира на Айкидо през 1948 г. и през 1967 г. е избран за председател на Айкикай фондацията, главната Ай-кидо-организация, понастоящем в Япония и в чужбина. Официалното му назначаване за наследник от баща му, е през 1969 г. Той заема няколко важни поста, свързани с бойните изкуства, и е настоятел на Ниппон Будокан, залата за бойни изкуства в центъра на Токио.