Имай вяра

„Имай вяра“ започва с необичайна молба: един осемдесет и две годишен равин от родния му град го моли да произнесе надгробното му слово. Тъй като чувства дълбокия смисъл на тази задача, Албом решава, че ще е добре да опознае повече възрастния равин, а това го връща към един свят на вярата, който той е напуснал преди много години. Междувременно, той среща и един детройтски пастор – бивш наркодилър и затворник – който проповядва на бедните и бездомните в една рушаща се църква. Движейки се между техните светове, християнски и еврейски, афроамерикански и бял, беден и благосъстоятелен, Албом наблюдава как тези двама много различни мъже използват по сходен начин вярата в борбата за оцеляване: по-старият равин я прегръща още по-здраво, докато смъртта се приближава; по-младият пастор разчита на нея, за да държи себе си и своето паство на повърхността на житейския въртоп.