Сате сате, Япония

Всеки разказ носи свое особено усещане – като звън на камбана от храма до дома на авторката, като детски смях, лъч светлина, пробил облаците след пороен дъжд, или самотно дръвче, намерило път през асфалта и разперило клони към небето.

От страниците долавяме и задъхания пулс на токийския мегаполис, но сред неговата динамика Юлияна Антонова-Мурата открива онези малки мигове, които ни карат да спрем, да се огледаме и да почувстваме красотата на обикновеното. Понякога самата авторка сяда с лист и молив на стълбите на близкия храм и сред тишината записва поредната история.

В отделна част са събрани кратки изповеди на столетници, с които авторката се среща на най-необичайни места. Героите ѝ обаче най-често са обикновени японци – хора от различни поколения, всеки със своята съдба, мъдрост и малък урок за живота.

И във всяка история има любов.