Сократ и изкуството на диалога

Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа "защо светът се случи" и "от какво е изграден", а Сократ - по думите на Цицерон - "изтръгва философията от небето и я събаря на земята' и кара опонентите си да се замислят над етични и социални теми.

Възгледите му за "непротивенето на злото" изпреварват с няколко века основните постулати на християнството. Още през V в. пр.Хр. Сократ налага някои революционни и до днес убеждения, сред които и това, че щастието е напълно достижимо чрез лични усилия - като хармонизиране и рационализиране на човешките желания. Ключът към щастието, твърди той, е да се обърне вниманието встрани от тялото и да се насочи изцяло към душата, да се научим да усмиряваме ума, за да постигнем божествено състояние, подобно на спокойствие.

До този момент щастието се е смятало за рядко явление, запазено само за малцината, облагодетелствани от боговете. Идеята, че човек може да получи щастие за себе си, е смятана за високомерие и дори вид прекомерна гордост и е трябвало да бъде наказана със сурово наказание - чаша с отрова.

Тази книга синтезира най-важното от схващанията на философа, представено в 44 диалогични притчи, които завършват с всички негови крилати фрази и надживели вековете сентенции, систематизирани и приложени по азбучен ред.