Черно слънце. Депресия и меланхолия

Юлия Кръстева принадлежи към поколението български интелектуалци, които, разочаровани от обществено- политическите нрави в България през 50-те и 60-те години, са предпочели да продължат житейския си и творчески път зад граница. Установила се в Париж, тя бързо и успешно си пробива път в университетските среди и става литературовед, доктор на науките и преподавател в университета Париж-VII „Дени Дидро". Кръстева общува с големите имена на френската хуманитаристика - Клод-Леви Строс, Ролан Барт, Клод Бремон и др. По-късно се насочва и към психоанализата като преподавател и практик. Космополит, Кръстева пише понякога за парещите проблеми на нашето съвремие, като ги разглежда в по-широк мащаб. Блестящата й ерудиция отдавна я е превърнала в известен представител на европейската и световна интелигенция.