За душата

Един от тях е Аристотел. В своето произведение „За душата „ той дава своята оценка за същността й , представя пред широката публика схващанията си, които свързва с душата. Във философията на Аристотел се предлагат такива идеи, които представляват най-сполучливото през античността решение. Основният акцент, който древния мислител поставя в своето произведение е : как се осъществява преходът от усещането към мисленето, от сетивното към логическото познание. Така да се каже, Аристотел открива „анатомията на мисленето“ определя структурата , елементите и формите на мисленето, така както те възникват в съзнанието на хората, в процеса на тяхната обществсно-производствена дейност. Разглеждайки детайлно петте сетива - зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, Аристотел стига до извода кое от тях е от особена важност за живота на един организъм и как, и защо сетивата стоят в началото на веригата на способността, наречена мислене .
Книгата е антикварна и е единична бройка.