Книга на загадките

Предговор:

Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна. Загадката е нещо изречено, но в това изреченото присъства Безмълвието. Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен. Прекалено много си вкусвал от Дървото на познанието, прекалено много си вкусвал от плодовете на смъртта, а сега трябва да се докоснеш до Дървото на Живота. Открий Живота в Безмълвието. Безмълвието не говори, но е красноречиво като Истината. В Безмълвието расте Съкровеното.

Загадки, които са неизречени и които съдържат в себе си вкуса на Тайната, съставляват най-чистата храна за Душата на човека. Загадките са вътрешните Извори на Живота. Те не могат да бъдат разгадани. Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината. Който е видял Истината, той става безмълвен.

В тази книга за първи път се изнася Универсалното упражнение на живота, наречено "методът на пирамидата". Този метод събира живота и смъртта в една точка, обединява ги, екзалтира ги, трансцедентира ги и превръща ученика от обикновено слънце в Необикновено Слънце. Така ученикът става подобен на Бялата Точка. Чрез тази Необикновеност, която е Първичното естество на нещата, ученикът придобива погледа на Вечното дете. Това дете внася Необикновеното във всички обикновени неща. То заживява в страна, пълна с Чудеса. Само очите, които са пълни с Удивление, с Чудеса, с Изумление, разбират Любовта на своя Учител, защото Учителят е най-голямото Чудо във всички светове. Животът не е загадка, Животът е Чудо на чудесата.

В тази книга са внесени загадки и тайнства от най-различни епохи, времена, култури, раси и мистични същества.

Природата на нещата е Непознаваема, Неизразима. Посветените, Мъдреците, Мистиците и Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Те имат опит, който ние нямаме. Те носят част от Неизразимото в себе си. И ние присъстваме не при Мистиците, но сме гости на Неизразимото.

Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото, докато една ясна логика и една ясна мисъл ни правят философи. Философията е най-скучното нещо в света, защото колкото повече знания – толкова повече суета. Знанията са суетата на света. Човекът на знанието се ръководи от илюзията на знанието. Мъдрият нищо не знае. Той живее, той се е слял с живота, няма нужда да знае. Знаещият се блъска в пашкула на знанието, а Мъдрият е като пеперуда. Бъдете и вие като пеперуди.

Който стигне до края на книгата, ще бъде докоснат от Мистерията на Всемира.

Елеазар Хараш

Откъси:

1

Има ли сътворено в несътвореното?

2

Съществува ли несътвореното?

3

Той живее, но не като другите същества. Той съществува, но не като всичко друго, което съществува.

4

Който няма опора, е придобил основата.

5

Който е придобил Любовта, той се е изгубил в себе си. Къде се е изгубил?

6

Който се е извисил много високо, докъде е стигнал?

7

Размишлявай, без да размишляваш, за да разбереш.

8

Потопи се в своя Дух, без да се потопяваш, за да схванеш.

9

Слей се със своя Дух, без да се сливаш, за да обхванеш себе си.

10

Закъде пътува вятърът? И накъде се е устремил в своя ураганен ритъм? И въобще има ли си свой път вятърът?

11

Ученикът вечно ще се учи. И въобще трябва ли да научи нещо?

12

Не търси Незнайното, защото то е винаги изгубено. Но никога не спирай да търсиш.

13

Върви твърдо напред. Но докъде ще стигнеш?

14

Вярвай в себе си, докато изгубиш напълно вярата си.

15

Който люби Бога, изчезва от собственото си полезрение.

16

Имаш ли път в живота си, защото ако имаш, ще се изгубиш в него. Твоят Дух не обича пътищата. Той се движи само в себе си.

17

Ако живееш, за да оцелееш, ти ще изгубиш живота си. Ако оцелееш, за да живееш, ти ще намериш себе си. Но и в двата случая губиш, защото не трябва да търсиш нито живота, нито себе си. ТОЙ е единствената цел, без никога да си е поставял тази цел.

18

ТОЙ е станал толкова дълбок, че е създал Бездна в Себе Си. Избягал е от всички същества, за да не може никой да Го намери. Но всички са тръгнали към Него. Всички Го търсят. И всеки, който иска да Го намери, Бездната ще го прегърне.

19

Любовта води към Нищото. Само така ще намериш Бога.

20

Да любиш Бога, това е път на обезличаване. Колкото повече се обезличаваш, толкова повече се заличаваш, докато изчезнеш напълно. Когато си постигнал изчезването, Бог се заражда.

21

Всъщност кой съществува – ти или Бог?

22

Човек се стреми към Истината. А към какво се стреми Истината?

23

Всякога ли тече водата? И кое е това, което тече във водата? Водата е течащата Субстанция на Нищото.

24

Вдъхновението отнема стремежа на човека. А покоят отнема вдъхновението. Тогава кой царува в покоя?

25

Съществуваш ли, когато навлезеш дълбоко в Тишината?

26

В Покоя ти си себе си. Защо все още търсиш безпокойството?

27

Любовта ще те превърне в Душа. Мъдростта ще те пресътвори. А Истината ще те погълне. И когато от теб не остане никаква следа, това е началото на твоя живот.

28

Ако само Той съществува, може ли другите да съществуват?

29

Вода, която тече, вода ли е? Вода, която не тече, вода ли е? Вода, която нито тече, нито не тече, е Водата на Истината. Не можем да определим Истината, но тя е най-конкретното нещо.

30

Всички, които съществуват, обедняват. Когато само Той съществува, всички са нетленно богати. Само Той е богатството, но Той богатство ли е?

298

Не бъди лош, за да не ослепееш. Не бъди добър, за да не се заблудиш. Не бъди любящ, за да не станеш мечтател. Не бъди мъдър, за да не се превъзнесеш. Бъди истинен и ще познаеш Царството на Покоя.

299

Когато Ме търсиш, ще Ме намериш. Когато Ме намериш, ще откриеш, че Аз не съществувам. Зарадвай се, защото ще заживеем заедно в Несъществуванието. Само в Несъществуванието ти можеш да бъдеш изпълнен с Моята Същност. Докато ти съществуваш, това е твоят живот. Когато ти откриеш Несъществуванието, това е нашият Живот.

300

Съществуват безбройни светове – външни, вътрешни и непознаваеми. Всичко това е Всемирът. Но има Едно Същество, Което е извън Всемира. Това Същество не е нито Бог, нито Незнайният. Никой никога не Го е виждал. То живее скрито в Своя собствен Център. Ако Го уподобя на образа на човека, То ще заприлича на един Древен Мъдър Старец с дълги бели коси. И някога в Древността един косъм се е отделил от Неговата глава. Този косъм е наречен Всемирът. Но ние познаваме Това Същество като МАХА ВАЛА, което ще рече: "Този, Когото никой никога няма да види", "Този, Когото никой никога няма да опознае". Това не е "Този, Който е всякога". "Този, Който е всякога" е Негово отражение. Към МАХА ВАЛА е насочено нашето Благоговение. Но ние не знаем дали нашето Благоговение е прието. Но въпреки всичко нека да МУ го отдадем. И нека да благоговеем пред великия и неизбродим Всемир, макар че този Всемир е само една сянка от МАХА ВАЛА.