Гласът на безмълвието

ПРЕДГОВОР

Следващите страници са извлечени от Книгата на Златните правила, едно от съчиненията, които на Изток се дават в ръцете на учениците от мистичните школи. Тяхното изучаване е задължително и за онази окултна школа, ученията на която са възприети от мнозина теософи. Много от тези изречения аз помнех наизуст, така че ми бе лесно да ги преведа на английски.

Известно е, че в Индия методите за психическо развитие са различни при всеки Гуру и не само защото учителите принадлежат към някоя от шестте [ортадоксални - астика] индийски философски школи, но още и поради това, че всеки Гуру има свой собствен метод, който той пази в дълбока тайна. Отвъд Хималаите обаче тези различия изчезват и методът в езотеричните школи е един, освен ако Гуру не е някой прост лама, който малко се отличава от своите ученици.

Съчинението, от което превеждам, представлява част от поредицата, откъдето са взети и школите на Книгата на съзерцанието (Тhe Book of Dzyan), които послужиха като основа за Тайното Учение.

Книгата на Златните Правила има еднакъв произход с мистичното съчинение Парамартха, което според легендата за Нагарджуна било дадено на великия архат2 от нага, или 'Змиите', както са се наричали древните Посветени. Но колкото и да са оригинални и благородни мислите и основните постановки в тази книга, те често се срещат под различна форма в много санскритски писания като например в Дхянешвари, великолепна мистична книга, където в огнени краски Кришна описва на Арджуна състоянието на един напълно просветлен йогин. Същите идеи намираме и внякои Упанишади. И това е напълно естествено, защото повечето - не всички - велики Архати, първи последователи на Гаутама Буда, са били арийци, а не монголи, особено тези от тях, които са се преселили в Тибет. Произведенията дори само на един Арясангха са твръде многобройни.

Оригиналите на тези Правила са изрязани върху продълговати плаки, а копия от тях са правени често върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на храмовете, близо до които се е развивала дейността на езотерично школи на Йогачара3.

Оригиналите са написани по различен начин, понякога на тибетски, но най-често с идеографични знаци. Свещеният език Senzar, въпреки, че има своя собствена азбука, може да се предава чрез различни видове криптограми. Друг способ, наречен на тибетски lug, се състои в употлебата на цифри и цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука (тридесет прости и седемдесет и четири съставни букви).

Така се съставя пълна криптографична азбука. Когато се употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста: един от тези способи се състои в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всеки от последните в три отсенки: светла, основна и тъмна - заменят тридесетте и три букви на обикновената азбука и от тях се съставят думи и изречения. При този способ дванадесетте знака на зодиака, повторени пет пъти и съединени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват пълна азбука, състояща се от щестдесет букви и дванадесет знака. Знакът, поставен в началото на текста, служи като указание дали четецът да го разчита на санскрит или по китайския идеографичен способ.

Но най-лесен начин за изписване е този, който позволявана читателя да не си служи с никакъв определен език, а само със знаци и символи, - които също като арабските цифри - са били общо достояние на всички посветени мистици и на техните последователи в различни страни. С тази особеност се отличава китайското писмо, което може да бъде разчетено от всички, които владеят неговия ключ: японецът може да разчита това писмо толкова добре, колкото и китаецът.

Книгата на Златните Правила - някои от които са дадени още в предбудиската епоха, а някои по-късно - съдържа около деветдесет отделни кратки афоризма. Много години преди това аз знаех тридесет от тях наизуст. За да възстановя и останалите, би трябвало да се ровя в моите записки, които съм правила в един период от двадесет години. Освен това някои от тях не могат да бъдат оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и съвършено неподготвен да възприеме такава възвишена етика:

Защото само човек, който упорито и сериозно се домогва до самопознание, може да изслушва напътствия от този род.

Въпреки това именно с подобни възвишени идеи са изпълнени многобройни томове от източната литература, особено Упанишадите. 'Изкорени всяко желание за живот' - казва Кришна на Арджуна. Защото това желание се таи само в тялото, в обвивката на въплътеното Аз, а не в самия Аз, който е 'вечен, нерушим, който не убива и не може да бъде убит'(Катхопанишада).

'Изкор-- ни усещанията - учи Сутта-нипата, - еднакво приемай и радост и скръб, и печалба и загуба, и победа и поражение' и 'търси убежище само във Вечното'. 'Изкорени чувството на обособеност' - повтаря Кришна толкова пъти. Умът (манас - вътрешното сетиво), увлечен от блуждаенето на страстите, прави душата4, безпомощна като кораб, люшкан от вълните ( Бхагавад - гитаІІ.70).

Ето защо бе необходимо да се направи грижлив подбор на онези правила, които най-добре биха подхождали на малцината истински мистици от Теософското общество и които отговарят на техните духовни нужди. Само тези малцина могат да оценят словата на Кришна - Висшия Аз (параматма):

'Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Никога нито аз, нито ти сме преставали да съществуваме, нито пък тезивледици на людете; така ив бъдеще никой от нас не ще престане да съществува'( Бхагавад - гитаІІ.12).

В този мой превод аз се опитах да запазя поетичната красота на езика и на образите, с каквото се отличава оригиналът. Доколко това мое старание се е увенчало с успех, нека читателят отсъди сам.
1889г.

Е.П.Б.