Мордот ин Махария - Мъдростта на Старците - книга втора

Предговор:

Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности.
Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на единственото Писание — Древната Истина.
Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.
Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.

Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен — наречен е Архи-Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят Най-Древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.
Четвъртият Храм, в който живеят Най-Древните Изначални, е Абсолютната Непознаваемост. Неведомостта е Първият Храм. Вторият Храм е Скритото в Неведомостта. Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към самото Него. То ни води към собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието. Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действува, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. Неизговоримото когато действува, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.
24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са Извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника — то е като отровата пред лицето на Еликсира. Малцина ще разберат това. Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината — една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.
Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те и устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определе-ни души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.
Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. Що е Бездната на Един Старец? Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности. И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.
Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки — защото любят нашата Душа, достъпни — защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя и Непоз-наваеми — защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване — Вечно и Бездънно Осияване.
Старците посещават всички светове, но живе-ят в Мястото, което на египетски се нарича АбуКхерат — Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.
Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.
Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец — Праобраза на всички Старци — и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното бла-говоление е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютна-та Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност. В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата. Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.

Елеазар Хараш
Варна, май 2010 г.

Откъси:

Старец го наблюдава и очаква

Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вът-решния си скрит път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на път към своята вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.

Петият Старец Ал Аримавая

Кът Вечен и Дом Безкраен

Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Ново Слънце е изгряло
във Вселената

Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят.

Първият Старец

Бенуха — Огнената Птица

Съществувала в Древността и друга тайнствена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла голе-мия огън, той много я привлякъл и тя решила да го прониже. И така огънят се слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха — Огнената Птица. По-късно тя била наречена Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила в огъня собственото си възраждане. Тя е открила себепоз-нанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие. Тя се възражда от самата себе си, защото и бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това и пътят на човека?

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за Ал Мохайра

Съществувал някога, някога отдавна, същест-вувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел — да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпит- вал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което тър-сиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е по-текъл, а Абсолютният Източник живее единст-вено в Себе Си, защото са Му чужди ограниче-нията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще оста-неш само ти и Източникът, слети в едно цяло. — Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра — Безименният Огън.

Първият Старец