Веданта. Песента на безкрайната душа

„Но възниква друг въпрос: Дали човекът е малка лодчица в бурното море, в един момент издигана на пенестия гребен на огромната морска вълна, а в следващия –запокитвана надолу в зеещата бездна, люшкана насам-натам и оставена на милостта на добрите и лошите действия; дали той е само един слаб и безпомощен корабокрушенец във вечно беснеещия, вечно бушуващ и безжалостен водовъртеж на причината и следствието; една малка мушица под колелото на причинността, което се търкаля, премазвайки всичко по пътя си, без да чува плача на сирака и да вижда сълзите на вдовицата? Сърцето унива при тази мисъл и все пак, такъв е законът на Природата.
Няма ли надежда? Няма ли спасение? – това бил викът на отчаяние, който се изтръгнал от дълбините на човешкото сърце. Този вик достигнал до Престола на милостта и думи на утеха слезли долу. Те вдъхновили ведическия мъдрец, който се изправил пред света и с фанфарен глас провъзгласил добрата вест: „Чуйте, вие, деца на безсмъртното Блаженство! Дори и вие, които живеете във висшите сфери! Аз открих Онзи, древния, който е отвъд всяка тъмнина и заблуда: единствено познавайки Него, ще бъдете спасени от смъртта навеки.“
„Деца на безсмъртното Блаженство“ – какво мило и обнадеждаващо име! Позволете ми, братя, да ви нарека с това мило име: наследници на безсмъртното Блаженство. Да, индусът отказва да ви нарича грешници. Вие сте деца на Бог, споделящи Неговото безсмъртно Блаженство, свети и съвършени същества. Вие, божествата, живеещи на земята – грешници! Грях е човек да бъде наричан така. Това е чиста клевета за човешката природа. Изправете се, о, лъвове, и се отърсете от заблудата, че сте овце! Вие сте души безсмъртни и духове свободни – благословени и вечни. Вие не сте материя, вие не сте тела. Материята е ваш слуга, вие не сте слуги на материята“. (Из „Обръщения на Свами Вивекананда, отправени на Парламента на религиите“)