Друидски мистерии

Към българския читател

Скъпи приятелю,

По своя път ти срещаш най-различни хора, които обикновено отминават, без да оставят следа в съзнанието си. Но има моменти, когато случайно или по силата на обстоятелствата се заговориш с някой непознат и изведнъж откриваш, че между вас се е установила една по-специална връзка – че си попаднал на сродна душа. Мисля, че същият принцип важи и за страните: някои от тях, също като някои хора, заемат по-специално място в сърцата ни.

За мен такъв бе случаят с България. За първи път пристигнах в София преди тридесетина години, след като вече бях влязъл в контакт с един български духовен учител, живеещ във Франция: Омраам Микаел Айванов. От книгите му бях научил за Всемирното бяло братство, основано от Беинса Дуно в София, и благодарение на серия от щастливи случайности скоро се озовах и в София – за да се сприятеля с някои от членовете на Братството, които лично познаваха Беинса Дуно, но и с много други българи, с които ме свърза дружба за цял живот. В продължение на четиринадесет години аз пътувах редовно, през пролетта или лятото, до София, било с моята съпруга и сина ни, било сам. Често в ранни утрини танцувах Паневритмията в „Парка на свободата“ или пък отскачах до Рила, за да посетя малките лагери на поклонници, които тайно се организираха там. В онези времена репресиите на официалната власт имаха за резултат един изключително интензивен духовен живот и всички ние извличахме полза от тази странна атмосфера. Животът ми преливаше от енергия и радостни вълнения и всяка нова среща сякаш ме зареждаше с огромна магическа мощ. Храня толкова много спомени – за танците край планински езера, за беседите със Старшите Братя, които разясняваха на по-младите тайните на астрологията и нумерологията...