Живот за цялото

Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувства това ограничение - и тялото му, и сърцето му, и умът му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека - неговата душа и неговият дух - дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така - Божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда като един дълбок вътрешен потик, който действа периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува.

Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа - това именно е „загубеният рай". Защото под "рай" или "Небе", в окултен смисъл на думата, се подразбира света на човешкото сърце, ум, душа и дух - свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.

Под „Небе" следователно се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е Първичното Начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото и да било в света - тя е съществувала преди всичко!

Земята в окултен смисъл на думата е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. ...