Полковникът няма кой да му пише

В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел – единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци – той и жена му (и петела) – които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: „Полковникът няма кой да му пише.“ И той и жена му се оправят както могат. Полковникът много обича петела на сина си, но от немотия ту понечва да го продаде на дон Сабас, ту се разколебава, докато накрая…