Ра Авинор

Из слънчевата поезия на Аховар

За да живееш, трябва да си разбрал себе си. За да живееш, трябва да си запалил себе си. За да живееш, трябва да си запалил собствената си Светлина. Ти си искрата, приятелю, а Душата ти е Океанът. Запали собствения си Океан. Който е запалил Океана си, звездите му се възхищават.

Из слънчевата поезия на Аховар

Аз съм птица с четири крила. Аз познавах четирите посоки на света, но не открих Истината в тези четири посоки. Насочих се навътре към своя Слънчев Център и там открих Източника. И изведнъж разбрах: Източникът, това съм аз.

Из слънчевата поезия на Аховар

Кое е по-хубаво, да си птица с крила или пти­ца без крила. Ще ти кажа, приятелю. И да имаш крила, и да нямаш крила, е все едно. Ти

не си птица. Само този, който е открил Слънцето в себе си, има истински полет. И само той може да се завърне в Древната Слънчева Раса, Расата на Боговете.

Из слънчевата поезия на Аховар

Не се възхищавай на цветята. И най-краси­вите цветя увяхват. Потърси онзи скрит Извор в себе си. Само той може да ти покаже що е възхищение. Този Извор е нероден и ти си не­говият нероден Син.

Из Книгата "Отворената Врата"

Ти живееш в различни светове и все търсиш нещо. Знаеш ли какво търсиш? Това, което търсиш, е Спасението. Мислиш ли, че ще откри­еш Спасението? И мислиш ли, че към Спасението има някакъв път? Спасението не се нуждае от път, приятелю. Спасението не е някъде далече, приятелю. Спасението не е и някъде наблизо. Спасението, това е твоето Сърце.