Древни Откровения. Втора Книга

Нищото – Несътворената Древност

Нищото е Течение-Състояние на Древния. Някога това Течение-Състояние е било единствено в Древния. После е излязло навън и така се е зародил животът.

Нищото е потекло и животът е тръгнал по своя Път. Животът е външен израз на Несътворената Древност. Ако животът е просветлен, той се превръща в Състояние на Нищото – самата Древност.

Прасъстоянието е отвъд живота и смъртта. То е самото Изначалие. То е Безмълвно, то не говори с езика на живота и смъртта.

Безмълвието говори с езика на Нищото, защото е част от Нищото. Нищото е Праезикът, а Безмълвието е Изразът на Праезика.

Животът в Духа е Дихание. Животът в Душата е дишане. Животът в сърцето е биене. Но Древният Живот е преди Духа, той е бил в Нищото.

Древният Живот е бил нещо в Меравот – нямал е начало, нямал е произход, защото Древният винаги е бил. Той е всякога и няма възраст. Той само е потекъл.

Животът е Течение на Древния. Той го е създал, Той го движи, Той го ръководи.

Древният е Неизречен. В Своята Неизреченост Той е Цял, Цялостен, Неизразим. Тук дори няма Дихание. Древният е Превъзходство.

Древният може да се намери при едно условие – ако заложиш живота си за Него. Тогава Той ще те призове в Себе Си и ще ти даде Себе Си – Най-великия Дар.

Древността всякога е превъзхождала световете, защото тя е излъчена от Великото Нищо – Абсолюта. Древността е Великата ни Родина, Родина от Прасветлина, Място на Пълнотата.

Във Вечността е само Вечният живот, а Пълният Живот е в Нищото – Древното Място.

За да се докоснеш до Древността, трябва да си преживял Истината; а когато не си преживял Истината, всички думи и понятия за нея са заблуждения.

Вечните същества се наслаждават на Любовта, Мистериозните –на Бога, а Древните – на Абсолюта.

Любовта е Дълбина. Мистерията е Пълнота. Древното е Върховно Нищо – тук влизат тези, които могат да се отрекат дори от Пълнотата.

Поклон пред Върховното Нищо!

АУМ

Елеазар Хараш

Варна, 21 декември 2017 г