Мистерията Бог

Мистерията Древност

Бог е Древно, страшно Съвършенство, което ние не можем да си представим.

Бог и Древното Слово са една плът.

Само Древността съществува и мистерията на Съвършения Бог.

Скрият Древен Бог е Неведомо Съвършен.

Велико Съвършенство ръководи световете и ще изведе всичко към Себе Си.

И Боговете, и демоните познават това Велико Древно Съвършенство.

Любовта Божия е само част от това Древно Съвършенство на Великия скрит.

Древността всякога е съществувала.

Във Вечността си Душа; в Древността си Дух, но има нещо, което е по-дълбоко от Духа.

Чистият Дух е Древната цивилизация. Той познава Безкрая.

Древното Съвършенство на скрития Бог е създало Прасветлината.

Древният Бог – това е състоянието на Нищото.

Древният Път е само един – изчезване в скрития Бог, изчезване в Нищото.

Само това знам – моят дух е Древен свят, по-дълбок от безсмъртието и смъртта.

Древният скрит Бог е такава величествена Любов, че занемявам, но аз знам, че Той превъзхожда и Любовта, но за това не е позволено да се говори.

Когато Абсолютът се е ограничил, родила се е Древността. Когато Древността се е ограничила, родила се е Вечността. Когато Вечността се е ограничила, родило се е времето.

Когато изчезнем в Безкрая, ще познаем своята истинска Свобода.

В Древността има само една необятна Пълнота и Безмълвие.

Нищото е истинското състояние на нещата – Древното състояние.

Древността – това е пречистото съзнание, което е изпълнено с елик­сира на Безмълвието и Пълнотата.

Само на Истината е позволено да влезе в Древността.

Древността е наситеност със Скрития Бог.

В Безкрая няма Възкресение, няма Гносис – само една величествена Пълнота.

В Древността – тук ти не си вечен, ти си погълнат, ти си безкраен.

Нищото е Древното състояние – Прапроизходът.

Самите Богове имат безгранично обожание към Безкрая.

Великата Древност е съставена от Мистерия, от Чисто Нищо.

Древният Скрит Бог е Същество от Бездната от Безкрайност.

Смисълът не е от този свят, нито от отвъдния. Смисълът е Мистичен. Смисълът е отчасти във Вечността и цялостно в Древността.

Елеазар Хараш