В Храма на Водата

Предговор:

Тайнството, наречено Вода

Водата е Древна дума на Бога – Древно Дихание на Бога.

В Първичния си вид тя е била заключена Прасветлина и тази Прасветлина е дишала само в Древния преди да потече надолу като чиста, кристална Енергия и после, слизайки още по-надолу тя се облякла във вещество, за да стане достъпна до хората.

Ако човекът цени водата като Чиста Енергия, тази енергия някога ще заведе човека в Океана от Прасветлина.

Водата горе е Любов, а долу е вещество.

В Древен Египет Нун е думата за Тайнството, наречено Вода. Ще обясня: Що е Нун? Великото Небитие, Изначалната водна стихия, която няма граници, няма време, няма форми, няма брегове, изначална Свобода и Несътвореност.

Нун – това е дума Древност, Изначалност, която ни зове, вика, призовава.

Тази вода е Мистичнонеизчерпаема, тя е Прамайка – Бездна от Истина. В тази Истина няма земя, а Свобода и Безкрайност.

Да, Пътят на Водата е Спасение, Свобода, Завръщане в Изначалието.

Древната Вода е съставена от Покой и Бездна от Любов.

Водата е Говор на Бога, Тайнство на Безмълвието.

Чистата Вода знае своя Път; нечистата е блуждаеща и безпътна.

Реката е пътуване. Морето е красота. Изворът е роза. Океанът е Свобода.

Водата е взела нещо от Тайнството на Бога – Магическа подвижност, жива, подвижна Красота.

 Ние живеем, докато водата тече в нас.

 Без Вода нямаме живот. Без Чистота нямаме очи.

Водата е Божие Излияние, тя е Невидимата Божественост.

Водата има власт да се справи с нашата съдба.

Водата е Неизречимост, защото в своето Тайнство тя е свързана с Мистичното Съзнание.

Водата е Водач. Водата ни води в Бога, в Безмълвната Тайна.

Не утрото ни събужда, а Водата.

Водата е Потайно слизане на Божията Ръка върху човека и човечеството. Водата е Избавление.

 Водата е друго име на течащата Любов.

 Водата е Служение – печат на Покорството.

 Лично аз се чудя защо няма Храм на водата.

 Водата е преобразена Любов, тя е Древният звук на Любовта. Тя е чудо, слязло от Бездната.

 Слънцето целува цветята, а Водата ги храни.

 Има Вода, която носи в себе си Истинно Знание – тази Вода е Тайнство.

 Има Вода, която с нищо не се купува.

 В ручея има Прoповед. В морето има простор. В извора има себепознание. В океана има Безмълвие.

 Водата е Велико Самоотдаване на Бога.

 Водата е Пазител. Тя крепи света и човечеството.

 Водата е очарование. Ние пием злато, но не знаем това.

 Водата е, която изработва в нас Тайната на Чистото Сърце.

 Освен да ни чисти, Водата има и специални свойства, тя води до Богопознание.

 Водата е Тайнство, което ни познава, а дали ние я познаваме – това е друг въпрос.

 АУМЪ

Елеазар Хараш, Февруари 2017 г.