Скритостта на Древната Истина

ПРЕДГОВОР

Древната Истина е Мистична. Узнаваш я в себе си, но не можеш да я изразиш.

Кой е Истинен? Този, който пребивава в Центъра, в Храма – в Мистерията.

Истината – това е Бездънното и Безименно Прасъщество. Тази Истина е извисена над всичко.

В Древната Истина няма време и мълчание. Има само Изначална Тишина.

Древната Истина е Свръхсъвършенство, което е несподелимо, но все пак тя ни докосва.

Истината е Дух на Сияние и Древност.

Който вкара Истината в своите думи, ще събуди Дълбините си и Древността си.

Истината е Древна и по-дълбока от всяко разбиране.

Истината не е мнение, а Безпределност и Свобода.

Истината е Прасъстояние без живот и смърт.

Истината е постижение на Свободата, Покоя и на Чистото Нищо – Чистото Пространство.

Истината е дълбоко в Неизменността към Абсолюта.

Само Истината може да ни заведе в Безмълвието на Абсолюта.

Любовта е Името на Бога, а Истината е Изначалното значение на думата Абсолют.

Истината е Дълбинно чувство за Мистерия, без да е чувство, защото Сърцевината е нещо преди сърцето.

Истината е Древен Праразум, Който обхваща всичко, без Той да бъде обхванат.

Съществата на Любовта са Живот и Мистерия, а Съществата на Истината са Мистерия и Мистерия.

Човекът на Истината се преселва в Тайния свят на Мистерията. Този Човек не може да обясни себе си, защото е станал особена част от Мистерията.

Елеазар Хараш Варна, 2025 г.