Златната книга на Двадесет и втория Старец

ПРЕДГОВОР

Слово на Златносияещия Старец

В Древността имаше само една практика и тя беше: „Аз съм Той“.

„Аз съм Той“ – това е цялата Тайна на живота, цялата Истина. Това е Висшата Нероденост на Мистерията.

„Аз съм Той“ е Мистерия, а не образ и подобие.

„Аз съм Той“ означава: има само Един Върховен Прасъздател, Праизточник.

Казвам: „Аз съм Той“ е Моят Върховен Дом.

„Аз съм Той“ е неуловимост от свят и Вселена.

„Аз съм Той“ означава, че ти си съвършено Цял – без начало и край.

„Аз съм“ е Прачовекът. Той е без ден и нощ. Той е цялата Прасветлина.

„Аз съм“ е Абсолютът, Преизпълнеността на Нищото.

Неговото Върховно Царство е изначално тихо – без слово и без звук.

В това Працарство сме били Чудна Сияйност без думи, Покой без граници и Тишина без мълчание.

Тук няма „Аз съм аз“, защото това е беда. Тук има „Аз съм Той“ и Той е твоето Нищо. Бедата „аз“ е отнета. И тук Той те е направил Самосияйност.

Когато утвърждаваш: „Аз съм Той“, ти се освобождаваш от блажения живот и от блажената смърт. Те вече не са ти нужни. Ти вече имаш Него.

Представено от Елеазар Хараш, Варна, декември 2025 г.